Жена
Жена съм.
Странна и различна,
Загадъчна, ранима и добра.
Дойдох на слънцето с усмивката,
с гнева на бурята през март,
с дъха на пролетни цветя,
със силата на любовта.
Сълзите взех от морските вълни,
от птиците се учих да летя .
Жена съм.
Обичам влюбени и споделени нощи.
Обичам пламъка в мъжките очи.
Обичам ласките, изричани на глас...
И ставам крехко стръкче,
щом имам силно рамо аз.
Жена съм.
Жадувана... Отхвърлена и наранена.
Понякога самотна в своя път.
С тъгата и копнежът си делим постелята,
а спомените са уютен кът.
В съня ми небесата
чертаят моя път.
И тръгвам пак с мечти богата,
изправила глава,
усмихната и дръзка,
в живота, влюбена жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Венциславова Всички права запазени
