Geia (Мария Венциславова)
13 59
14.01.2013 г., 13:33 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
1380 0 12

Жена съм.

Странна и различна,

Загадъчна, ранима и добра.

Дойдох на слънцето с усмивката,

с гнева на бурята през март,

с дъха на пролетни цветя,  

със силата на любовта.

Сълзите взех от морските вълни,

от птиците се учих да летя .

Жена съм.

Обичам влюбени и споделени нощи.

Обичам пламъка в мъжките очи.

Обичам  ласките, изричани на глас...

И ставам крехко стръкче,

 щом  имам силно рамо аз.

Жена съм.

Жадувана... Отхвърлена и наранена.

Понякога самотна в своя път.

С тъгата и копнежът си делим постелята,

а спомените са уютен кът.

 В съня ми  небесата

чертаят моя път.

И тръгвам пак с мечти богата,

 изправила глава,

усмихната и дръзка,

в живота, влюбена жена.

© Мария Венциславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??