ЛуЛу
49 222
15.10.2017 г., 17:44 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
893 3 4

Защо ме преследват очите ти, мили? 

Макар и далече, ти в блян си до мен. 

Душите гнездо от коприна са свили. 

На топло сме в него в студения ден. 

 

Без теб съм невинно и тихо момиче — 

светът ми е стих за блаженство и Рай. 

В дланта ти разцъфнах и лудо обичам — 

светът ми е чудо и обич без край. 

 

Без дъх ме оставяш, минават години... 

За теб съм послушна и цветна Луна. 

А ти се прераждаш в куп облаци сини. 

И в миг ме превръщаш в Богиня... в Жена.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих.Чудесни сравнения.Осезаемо въздействие.
    Поздравление!
  • Хубаво. И малко тъжно. Много е хубаво.
  • Мелодията грациозно преплъзна през редовете в синхрон със струните на сърцето.
  • Поздрав за красивия стих!
Предложения
: ??:??