Жена
Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче —
светът ми е стих за блаженство и Рай.
В дланта ти разцъфнах и лудо обичам —
светът ми е чудо и обич без край.
Без дъх ме оставяш, минават години...
За теб съм послушна и цветна Луна.
А ти се прераждаш в куп облаци сини.
И в миг ме превръщаш в Богиня... в Жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
