Такава съм! Истинска!
Неподправена с нищо!
Е, може би, с малко инат!
От мъниста сглобена,
изплетена в истина,
и този шопския, лудия нрав...
Такава съм! Луда за връзване!
За това ме обичаш, нали?
Покорна за какво съм ти,
като птичка завързана,
в кафез не вирея! А ти?
Такава съм! Истинска!
Да надбягаме вятъра..
Тази шопската жилка - гори...
Огнища оставям след себе си, знаеш ли,
и ти в такова огнище гориш!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени