8.11.2018 г., 9:04  

Жена

545 1 4

Дали съм извор бистър     

или нежна утринна роса?

Дали съм дърво без листи,

или непрогледна есенна мъгла?

Дали съм лятна буря с порои

и смъртоносни мълнии в небето?

Дали съм крехко цвете,

но цвете със бодли съм всъщност!

Дали?

А, всъщност съм жена обикновена,

обичаща и страдаща сама в нощта.

Грижовна майка, пазеща в сърцето си

любов към своите деца.

Причина за пориви красиви,

за копнежи и греховна страст.

Муза за поети, повод за война…

Жена!     

07-11-2018 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...