19.12.2006 г., 12:48

Жена

815 0 5
Понякога усмихвам се потайно,
понякога усмихвам се пред теб,
понякога те гледам и не вярвам,
че може да те няма някой ден...
Понякога, когато ти не виждаш,
те гледам, спряла дъх... минута... две...
и малко ме е страх дори да мигна,
да не изчезнеш с пролетните ветрове.
В такива дни светът ми се усмихва
и шепне ми все хубави неща,
в такива дни шумът в града затихва,
в такива дни аз чуствам се Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....