Жена
Понякога усмихвам се потайно,
понякога усмихвам се пред теб,
понякога те гледам и не вярвам,
че може да те няма някой ден...
Понякога, когато ти не виждаш,
те гледам, спряла дъх... минута... две...
и малко ме е страх дори да мигна,
да не изчезнеш с пролетните ветрове.
В такива дни светът ми се усмихва
и шепне ми все хубави неща,
в такива дни шумът в града затихва,
в такива дни аз чуствам се Жена!
понякога усмихвам се пред теб,
понякога те гледам и не вярвам,
че може да те няма някой ден...
Понякога, когато ти не виждаш,
те гледам, спряла дъх... минута... две...
и малко ме е страх дори да мигна,
да не изчезнеш с пролетните ветрове.
В такива дни светът ми се усмихва
и шепне ми все хубави неща,
в такива дни шумът в града затихва,
в такива дни аз чуствам се Жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados
