Dec 19, 2006, 12:48 PM

Жена

  Poetry
817 0 5
Понякога усмихвам се потайно,
понякога усмихвам се пред теб,
понякога те гледам и не вярвам,
че може да те няма някой ден...
Понякога, когато ти не виждаш,
те гледам, спряла дъх... минута... две...
и малко ме е страх дори да мигна,
да не изчезнеш с пролетните ветрове.
В такива дни светът ми се усмихва
и шепне ми все хубави неща,
в такива дни шумът в града затихва,
в такива дни аз чуствам се Жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...