28.09.2007 г., 13:03 ч.

ЖЕНА 

  Поезия
807 0 20

Много пиха от мен,
мъже в своята сила.
Черпеха жадно душата ми,
а  аз им давах безнаситно!
Всичко свалях от мене,
едно по едно се захвърлях...!
Бях и жена и любовница,
от мъжки страсти погубвах се...!
После обличах се - същата,
мислейки, че съм щастлива!
Но се лъжех и от безразличие
се вкарвах във рамка.
Все неизпита оставах
и от болка заплаквах!
Но на времето стремето скъсах
и по покриви хлъзгави минах...!
Сега... съвършена съм
в своята женственост!
Искам свободна и дишаща,
разопаковала своята същност,
да знам, че има врата,
зад която чака ме обич!

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??