Sep 28, 2007, 1:03 PM

ЖЕНА

  Poetry
994 0 20

Много пиха от мен,
мъже в своята сила.
Черпеха жадно душата ми,
а  аз им давах безнаситно!
Всичко свалях от мене,
едно по едно се захвърлях...!
Бях и жена и любовница,
от мъжки страсти погубвах се...!
После обличах се - същата,
мислейки, че съм щастлива!
Но се лъжех и от безразличие
се вкарвах във рамка.
Все неизпита оставах
и от болка заплаквах!
Но на времето стремето скъсах
и по покриви хлъзгави минах...!
Сега... съвършена съм
в своята женственост!
Искам свободна и дишаща,
разопаковала своята същност,
да знам, че има врата,
зад която чака ме обич!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...