Sep 28, 2007, 1:03 PM

ЖЕНА 

  Poetry
839 0 20

Много пиха от мен,
мъже в своята сила.
Черпеха жадно душата ми,
а  аз им давах безнаситно!
Всичко свалях от мене,
едно по едно се захвърлях...!
Бях и жена и любовница,
от мъжки страсти погубвах се...!
После обличах се - същата,
мислейки, че съм щастлива!
Но се лъжех и от безразличие
се вкарвах във рамка.
Все неизпита оставах
и от болка заплаквах!
Но на времето стремето скъсах
и по покриви хлъзгави минах...!
Сега... съвършена съм
в своята женственост!
Искам свободна и дишаща,
разопаковала своята същност,
да знам, че има врата,
зад която чака ме обич!

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??