anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
12.03.2008 г., 8:07 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
1171 0 12

Аз съм синьото бедствие в твойте очи,

стаено безропотно нейде в зениците,

лунна сянка над тихи води,

слънчево зайче в края на дните ти.

 

Снежно бяла съм - пяна по морски вълни,

която събираш, когато си тъжен.

Бяла вещица с бели сълзи -

от клада спасяваш ме, без да си длъжен.

 

Стихия съм огнена в твоя бокал -

отпиваш от мене и молиш за още.

Държанка на мислите твои, без жал

приспивам ти утрото в будните нощи.

 

Силна и слаба, в молитви изричана,

просто истинска смъртна жена,

родена да бъде безсмъртно обичана,

живяла да стане твоя съдба.

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??