Жена
Аз съм синьото бедствие в твойте очи,
стаено безропотно нейде в зениците,
лунна сянка над тихи води,
слънчево зайче в края на дните ти.
Снежно бяла съм - пяна по морски вълни,
която събираш, когато си тъжен.
Бяла вещица с бели сълзи -
от клада спасяваш ме, без да си длъжен.
Стихия съм огнена в твоя бокал -
отпиваш от мене и молиш за още.
Държанка на мислите твои, без жал
приспивам ти утрото в будните нощи.
Силна и слаба, в молитви изричана,
просто истинска смъртна жена,
родена да бъде безсмъртно обичана,
живяла да стане твоя съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
