Жена
Аз съм синьото бедствие в твойте очи,
стаено безропотно нейде в зениците,
лунна сянка над тихи води,
слънчево зайче в края на дните ти.
Снежно бяла съм - пяна по морски вълни,
която събираш, когато си тъжен.
Бяла вещица с бели сълзи -
от клада спасяваш ме, без да си длъжен.
Стихия съм огнена в твоя бокал -
отпиваш от мене и молиш за още.
Държанка на мислите твои, без жал
приспивам ти утрото в будните нощи.
Силна и слаба, в молитви изричана,
просто истинска смъртна жена,
родена да бъде безсмъртно обичана,
живяла да стане твоя съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
