Жена
Жена
Дете съм аз на светлината
и никак не обичам мрака.
Ела, отварям ти врата
към истински мечти сега.
Обичам музика, цветята,
небето, слънцето, дъгата,
децата, тичащи със смях...
Детето в себе си видях.
Какво ú трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите ú,
ръце да я прегръщат с нежност
и да подреждат кичури в косите ú.
Това съм аз, жената нежна -
мечтата на единствен мъж
копнеещ, замечтан и чакащ,
загледан в цъфналата ръж.
Дете съм аз на светлината
и никак не обичам мрака.
Ела, отварям ти врата
към истински мечти сега.
Обичам музика, цветята,
небето, слънцето, дъгата,
децата, тичащи със смях...
Детето в себе си видях.
Какво ú трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите ú,
ръце да я прегръщат с нежност
и да подреждат кичури в косите ú.
Това съм аз, жената нежна -
мечтата на единствен мъж
копнеещ, замечтан и чакащ,
загледан в цъфналата ръж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Миланова Всички права запазени
