27 ago 2008, 23:00

Жена 

  Poesía
866 0 6
Жена

Дете съм аз на светлината
и никак не обичам мрака.
Ела, отварям ти врата
към истински мечти сега.

Обичам музика, цветята,
небето, слънцето, дъгата,
децата, тичащи със смях...
Детето в себе си видях.

Какво ú трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите ú,
ръце да я прегръщат с нежност
и да подреждат кичури в косите ú.

Това съм аз, жената нежна -
мечтата на единствен мъж
копнеещ, замечтан и чакащ,
загледан в цъфналата ръж.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??