Aug 27, 2008, 11:00 PM
Жена
Жена
Дете съм аз на светлината
и никак не обичам мрака.
Ела, отварям ти врата
към истински мечти сега.
Обичам музика, цветята,
небето, слънцето, дъгата,
децата, тичащи със смях...
Детето в себе си видях.
Какво ú трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите ú,
ръце да я прегръщат с нежност
и да подреждат кичури в косите ú.
Това съм аз, жената нежна -
мечтата на единствен мъж
копнеещ, замечтан и чакащ,
загледан в цъфналата ръж.
Дете съм аз на светлината
и никак не обичам мрака.
Ела, отварям ти врата
към истински мечти сега.
Обичам музика, цветята,
небето, слънцето, дъгата,
децата, тичащи със смях...
Детето в себе си видях.
Какво ú трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите ú,
ръце да я прегръщат с нежност
и да подреждат кичури в косите ú.
Това съм аз, жената нежна -
мечтата на единствен мъж
копнеещ, замечтан и чакащ,
загледан в цъфналата ръж.
© Емилия Миланова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви приятели
-
Великолепен стих!Поздрав,Емилия!
-
Какво й трябва на жената?
Очи, загледани в мечтите й
И някой, с когото да ги сподели...
Поздрав, Еми! -
светло и обичащо...прекрасна емоция...това е!
-
Около тебе има светлина и позитивизъм!
Другото сякаш няма значение!
Усети ритъма!
Поздрав! -
Приемам критики и забележки. Съвсем ново е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
