"Каква чудновата бърканица - мислеше си той -
от жена, дете и дявол!
И как всичко ù прилича;
каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"
("Шибил")
Жена съм, в ръцете ти топящи,
трепериш в такт от страсти окрилен,
детето в мен се цупи и се мръщи,
когато вместо да ме стоплиш, си студен,
а дявол съм, когато друга те желае,
как смее да те гледа, все така
не две, а три жени във мен живеят ...