12.07.2008 г., 11:03 ч.

Жена ми 

  Поезия » Любовна
549 0 6
Жена ми

През долината на мъртвите души
вървим - ръка в ръка със смъртта,
тя ме гледа с копнеещи очи,
аз я ухажвам със сладки слова:

- Красиви са празните ти очни дупки,
усмивката ти направо ме разбива,
белият ти череп заслужава целувки,
наметалото черно много ти отива.

- И аз те обичам - шепне смъртта,
хайде да подпишем брака,
аз ще бъда твоята вярна жена,
светлината ти единствена в мрака.

В сивата долина на вечността,
щастливи сме, аз и жена ми,
сърцето ми тя прониза с ръждивата си коса
и завинаги спечели любовта ми.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??