Жена ми
Жена ми
През долината на мъртвите души
вървим - ръка в ръка със смъртта,
тя ме гледа с копнеещи очи,
аз я ухажвам със сладки слова:
- Красиви са празните ти очни дупки,
усмивката ти направо ме разбива,
белият ти череп заслужава целувки,
наметалото черно много ти отива.
- И аз те обичам - шепне смъртта,
хайде да подпишем брака,
аз ще бъда твоята вярна жена,
светлината ти единствена в мрака.
В сивата долина на вечността,
щастливи сме, аз и жена ми,
сърцето ми тя прониза с ръждивата си коса
и завинаги спечели любовта ми.
През долината на мъртвите души
вървим - ръка в ръка със смъртта,
тя ме гледа с копнеещи очи,
аз я ухажвам със сладки слова:
- Красиви са празните ти очни дупки,
усмивката ти направо ме разбива,
белият ти череп заслужава целувки,
наметалото черно много ти отива.
- И аз те обичам - шепне смъртта,
хайде да подпишем брака,
аз ще бъда твоята вярна жена,
светлината ти единствена в мрака.
В сивата долина на вечността,
щастливи сме, аз и жена ми,
сърцето ми тя прониза с ръждивата си коса
и завинаги спечели любовта ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены
