Жена от вълните
Нежен съм, значи обичам,
харесвам на теб да помагам.
Сърцето от чувства прелива,
на тебе верен оставам.
Защото в живота сама си,
подкрепа и рамо си нямаш.
А аз съм човека от кея,
който ще бъде отмяна.
Бушува пламък в гърди ми,
а той си пристанище няма.
Как да заситя страстта си,
покой за душата ми пряма?
Да бъдеш до мене.Ти смела бъди.
Защото си бяла литнала чайка,
която самотно в небето кръжи.
Не бой се.Не бой се! Ние сме двама,
вселенски тандем от мъж и жена.
Не бой се .Не бой се! Корабът плава,
и пори вълните със всички платна.
По пясъка ситен стъпките наши
морето пенливо изтрива.
Соленият вкус на водата
по твоята кожа попива.
На залеза багрите светят
в очите ти чисти и млади.
Там морските краски догарят
във късните лумнали клади.
Жена от морската пяна излязла.
Косите и къдрави тихо шептят.
Усмихваш се ти и мене поглеждаш
и ето, започва отново денят.
Ръцете ни топли
от знойното слънце се търсят.
В очите ни ведри
събрано е щастие от морския бряг.
Любов е дошла
или обич последна?
Надежда облечена в синьо
е всичко това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Сотиров Всички права запазени
