Нежен съм, значи обичам,

харесвам на теб да помагам.

Сърцето от чувства прелива,

на тебе верен оставам.

Защото в живота сама си,

подкрепа и рамо си нямаш.

А аз съм човека от кея,

който ще бъде отмяна.

Бушува пламък в гърди ми,

а той си пристанище няма.

Как да заситя страстта си,

покой за душата ми пряма?

Да бъдеш до мене.Ти смела бъди.

Защото си бяла литнала чайка,

която самотно в небето кръжи.

Не бой се.Не бой се! Ние сме двама,

вселенски тандем от мъж и жена.

Не бой се .Не бой се! Корабът плава,

и пори вълните със всички платна.

По пясъка ситен стъпките наши

морето пенливо изтрива.

Соленият вкус на водата

по твоята кожа попива.

На залеза багрите светят

в очите ти чисти и млади.

Там морските краски догарят

във късните лумнали клади.

Жена от морската пяна излязла.

Косите и къдрави тихо шептят.

Усмихваш се ти и мене поглеждаш

и ето, започва отново денят.

Ръцете ни топли

от знойното слънце се търсят.

В очите ни ведри

събрано е щастие от морския бряг.

Любов е дошла

или обич последна?

Надежда облечена в синьо

е всичко това.