Жена с гоблен на скута
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани,
додето гърбих своя дълъг път, мечтаех си под залеза карминен
да седнеш със везмото си на гръд, със напръстник на своя пръст безимен,
така – съсредоточена, добра! – по-тиха от отлитащите птици,
в гоблена ти „Красивата гора” да хлътна със невиждащи зеници,
кажи ми пак – ела при мен, момче! – и още тази нощ ще дойда с трена,
на твоя топъл скут ще съм кончѐ в прекрасната палитра на гоблена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
