14.04.2024 г., 15:05 ч.

Жена с гоблен на скута 

  Поезия » Любовна
242 1 3

ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА

 

... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,

дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,

със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,

и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани,

додето гърбих своя дълъг път, мечтаех си под залеза карминен

 

да седнеш със везмото си на гръд, със напръстник на своя пръст безимен,

така – съсредоточена, добра! – по-тиха от отлитащите птици,

в гоблена ти „Красивата гора” да хлътна със невиждащи зеници,

кажи ми пак – ела при мен, момче! – и още тази нощ ще дойда с трена,

на твоя топъл скут ще съм кончѐ в прекрасната палитра на гоблена.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??