Жена съм!
Жена съм! Ходещ грях, облечен в бяло...
Очите мъжки галят мойто его,
ръцете им жадуват мойто тяло,
но моето сърце принадлежи на него...
Жена съм - и любовница, и дама!
В леглото той рисува ме с устни -
и бариери и задръжки няма
когато любим се... не иска да ме пусне!
Жена съм - мъжките мечти разбила...
Един успя да ме накара да се влюбя.
Един ми даде цялата си обич
и аз я пазя - няма да я губя!
Жена съм! Огън от любов в мен бушува!
Той мина ада, за да бъде с мен...
Не се хабете - няма да ни разделите!
Ще бъдем заедно и след като умрем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Бориславова Всички права запазени
ами така си е, защото съм казала на този, на когото съм посветила този стих,че ако реши да умре, ще го намеря и там,в ада или рая,без значение...