ЖЕНА ти казах, не слугиня!
Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява.
Животът ми на водевил прилича.
Едва ли друг във цялата държава
със толкоз глупост може да се кичи.
"Върви със мен, жена да ти намеря!
Живот ще си живееш с нея царски!"
И к`во? От тази псевдодалавера
изплащам още сметки комплексарски.
Не бе жена, не беше чудо, бате,
чакал и лъв, предрèшен в змийска кожа!
Какъв ти меден месец те е патил?
Въжето вече мислех да си сложа!...
А дяволът от ъгъла се киска:
Хе-хе!..."ЖЕНА ти казах! Не слугиня!
А тя е скъпичка! Поддръжка иска!
За мухльовците – може домакиня!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Съгласна съм с теб, харесват ми думите ти 
