Жената
Жената
Сърпът на Луната наднича,
блести запазен в нечии сълзи.
Любовта от сърцето бавно изтича,
изблъскана от поредните лъжи.
Мъгливо отражение на бледо лице,
втренчило се във красива снимка.
Потрепват устните, очите, бледите ръце,
оплетени в безмилостно болезнена примка.
Дишане на тежко ранено сърце
отеква из цялата стая.
Безтегловно носи се бяло перце,
което в мъки душата омая.
Самотно красиво стои силуетът,
облечен от спомените тежки
за избягалата в мрака сянка,
за вечните пламъци горещи.
И стои вцепенен от края,
свещта загасва от светлината на Луната,
носи се миризмата на рая.
Погубени мечти все още бродят за Жената...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Армагедон Всички права запазени
