Armageddon (Армагедон)
21 91
11.05.2009 г., 0:20 ч.

Жената 

  Поезия » Друга
694 0 3

Жената

 

Сърпът на Луната наднича,

блести запазен в нечии сълзи.

Любовта от сърцето бавно изтича,

изблъскана от поредните лъжи.

 

Мъгливо отражение на бледо лице,

втренчило се във красива снимка.

Потрепват устните, очите, бледите ръце,

оплетени в безмилостно болезнена примка.

 

Дишане на тежко ранено сърце

отеква из цялата стая.

Безтегловно носи се бяло перце,

което в мъки душата омая.

 

Самотно красиво стои силуетът,

облечен от спомените тежки

за избягалата в мрака сянка,

за вечните пламъци горещи.

 

И стои вцепенен от края,

свещта загасва от светлината на Луната,

носи се миризмата на рая.

Погубени мечти все още бродят за Жената...

© Армагедон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??