Жената
Сърпът на Луната наднича,
блести запазен в нечии сълзи.
Любовта от сърцето бавно изтича,
изблъскана от поредните лъжи.
Мъгливо отражение на бледо лице,
втренчило се във красива снимка.
Потрепват устните, очите, бледите ръце,
оплетени в безмилостно болезнена примка.
Дишане на тежко ранено сърце
отеква из цялата стая.
Безтегловно носи се бяло перце, ...