Жената
Жената
Сърпът на Луната наднича,
блести запазен в нечии сълзи.
Любовта от сърцето бавно изтича,
изблъскана от поредните лъжи.
Мъгливо отражение на бледо лице,
втренчило се във красива снимка.
Потрепват устните, очите, бледите ръце,
оплетени в безмилостно болезнена примка.
Дишане на тежко ранено сърце
отеква из цялата стая.
Безтегловно носи се бяло перце,
което в мъки душата омая.
Самотно красиво стои силуетът,
облечен от спомените тежки
за избягалата в мрака сянка,
за вечните пламъци горещи.
И стои вцепенен от края,
свещта загасва от светлината на Луната,
носи се миризмата на рая.
Погубени мечти все още бродят за Жената...
© Армагедон All rights reserved.
