Armageddon (Армагедон)
21 91
May 11, 2009, 12:20 AM

Жената 

  Poetry » Other
769 0 3

Жената

 

Сърпът на Луната наднича,

блести запазен в нечии сълзи.

Любовта от сърцето бавно изтича,

изблъскана от поредните лъжи.

 

Мъгливо отражение на бледо лице,

втренчило се във красива снимка.

Потрепват устните, очите, бледите ръце,

оплетени в безмилостно болезнена примка.

 

Дишане на тежко ранено сърце

отеква из цялата стая.

Безтегловно носи се бяло перце,

което в мъки душата омая.

 

Самотно красиво стои силуетът,

облечен от спомените тежки

за избягалата в мрака сянка,

за вечните пламъци горещи.

 

И стои вцепенен от края,

свещта загасва от светлината на Луната,

носи се миризмата на рая.

Погубени мечти все още бродят за Жената...

© Армагедон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??