12.04.2020 г., 16:53

Жената!...

1K 0 0

  

 Жената!...

             На всички  Жени, които съм обичал...

                                                       С  Любов!...

 

С едно страхотно настроение

нощта обгръща ме гальовна

и в мен се будят съкровени

Желания, които помня...

... Жена, нали нощта е Храма,

във който ти си Жрица страстна –

поддържаш огъня и няма

нали звездите да угаснат!...

 

Нали по лунните поляни

се гониш с Вятъра на воля,

а в мен усещане примамно

ме кара все да те догоня...

– Защо в душата тайни криеш

и там не даваш да надникна,

макар че аз и ти сме „Ние”:

– щом за любов нощта ни викне!...

 

Нали инстинктите владееш

Живот да създадем от ласки

и без легенди и поверия,

а ѐй – тъй: по човешки някак си...

– Какво събира във гнездата

и птиците с повеля жадна?...

–Защо повярвахме в звездата

с Послание, която падна?...

 

Върти се в лунното привличане

морето със вълни разпенени –

по лунните пътеки тичаме

от еротизмът им обсебени...

– Блажена тръпка мед разлива

в телата ни успокоени,

чаровна немощ ни приспива:

възторжени и уморени...

 

... Ревеше: „Блудница!“ – тълпата

във фанатична върволица –

веднъж ли те оплю мълвата

но ти и блудна си: Светица!...

 

... А идва нощ!... Отново пламва

над нас влудяващо Луната,

тогава ти за ласки жадна

разголваш гръд и си: Жената!...   

 

 

12.08.2018.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...