Жената на Поета
Жената на Поета
Жената на поета, любима, просто Тя,
красива, нежна, истинска жена!
Видя я и се влюби той веднага,
подаряваше и рози, цветя на любовта!
За нея той редеше рими и слова,
любовни думи от неговата душа.
Красива любов те имаха, двамина,
от нея се родиха две прекрасни деца!
И мина времето, година след година,
живееха заедно, бореха се те двамина.
И сякаш жената промени се изведнъж,
помисли си че не е за нея вече този мъж.
Живееха заедно, но в различни светове,
забравиха бързо за някогашните мигове!
Появи се отнякъде дори Ревността, зла,
грозна, а уж била сестра тя на любовта!
И разделиха се тогава двамата,
сякаш никога при тях не е била обичта!
Децата тъжни с болка в техните сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
