3.09.2025 г., 5:52

Жената от рибарската колиба

202 2 1
ЖЕНАТА ОТ РИБАРСКАТА КОЛИБА   За какво са ти бели дворци, Тадж Махали, не щеш ли колибка? На бездънни дудуци да ти свирят мистралите и мелтемите с дни? А пък аз да изляза в морето със моята лодка за Златната рибка – да ловя рибка цял ден – и да мисля за теб над зелени вълни?   После в твоето бяло легло да ти хващам косите с тръстики – да си гледаме как в шумолящия покрив небето кокори очи. И да слушаме как се свлича в скалите със ревове, с пукоти, с кикоти океанът във нас – и ни пълни душиците с бeли енергии Чи.   Да полегна до теб – ееех, пелинова моя, дъхтяща на меки треви, да ти пия безмера, петящ на Възбог в отмалелите твои зеници, остави ме да падам, люлей ме, несвестен – из въртопите си ме остави, да се рея, да чезна в ръцете ти – две бели опашки на птици.   Забрави ме на своя бездиханен, трепетликов, под мен стихнал скут – да се хвърлям в сапфири, в реки, в полудели от слънце дъбрави. Ако Господ реши сега да умра, ще му кажа: – Господи, ти си луд! Ако още реши да живея, дано при мен те забрави.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • остави ме да падам, люлей ме, несвестен – из въртопите си ме остави,
    да се рея, да чезна в ръцете ти – две бели опашки на птици.

    Забрави ме на своя бездиханен, трепетликов, под мен стихнал скут –
    да се хвърлям в сапфири, в реки, в полудели от слънце дъбрави.

    Няма такава поезия!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...