Безсърдечно хоризонта слънцето открадна,
лъчите му стопиха се по майката земя.
Настана нощ, с тъмнината хладна,
ни гък, а млък, всичко онемя.
Унесох се в леглото с пухени завивки,
сам-самичък, мислейки за нея,
жената за мен, с характер и извивки,
за нея всяка нощ тръпна и копнея.
В съня си бавно се унесох
и видях я аз от плът и кръв.
Сърцето ми плени, като дар ù го поднесох,
закачено бе на златна връв. ...