5.07.2012 г., 10:23

Жената по ръба на пълнолунието

1.2K 0 7

На Руми...

 

Жена, стояща на ръба на пълнолунието,

нестихваща, горяща, драматична...

и имаща дори неблагоразумието

да търси и открива душата поетична.

 

Жена, вървяща по ръба на пълнолунието,

по детски пряма, невинна и чиста...

прегръща ветровете на безвремието,

мечтаеща, живееща и напориста.

 

Жена, мечтаеща ръба на пълнолунието,

притихнала, копнееща, безкрайна...

смирено, кротко чака посвещението,

луна - голяма, дишаща, потайна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белисима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пиша, колкото мога и както мога...Важно е,че има хора и моменти, които ме вдъхновяват. Благодарна съм за тях и за всички останали, които предстоят...Благодаря ти, Руми!
    Благодаря и на Мина за коментара и вниманието!
  • страхотно е!Фантастично е!Пиши,моля те!ПИШИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно посвещение!
    Поздрав!
  • Много благодаря на всички!
  • Много хубав стих. Поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...