Не зная, знаят ли я всички,
жената с червената коса.
Но събужда пролет, пеят птички,
щом по улицата ходи тя!

И стъпва грациозно,
по килима от въздишки,
усмихва се потайно сякаш
на тълпата от очите мъжки.

Без да ги поглежда, продължава,
загледана във себе си отново...
Това да те погледне е награда,
заслужена само от малцина!

И не стъпва, а лети,
сред букет от огнени мечти!
Такава магия си е тя,
жената със червената коса!