Не зная, знаят ли я всички,
жената с червената коса.
Но събужда пролет, пеят птички,
щом по улицата ходи тя!
И стъпва грациозно,
по килима от въздишки,
усмихва се потайно сякаш
на тълпата от очите мъжки.
Без да ги поглежда, продължава,
загледана във себе си отново...
Това да те погледне е награда,
заслужена само от малцина!
И не стъпва, а лети,
сред букет от огнени мечти!
Такава магия си е тя,
жената със червената коса!
© Добромир Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
