11.09.2020 г., 13:30

Жената с червената рокля...

848 4 6

 

 Жената с червената рокля...

(Вечер в Страната на спомените)

 

Съдбата често се шегува

(дори и грубичко със нас!) –

погали ни, а отпътува

съвсем внезапно с „мръсна газ“!...

 

... Замита Времето предишни

следи от по-щастлив Живот,

а опитите са излишни –

да върнем неговия ход...

 

... На Миналото във мъглата

спасителен просветна фар:

– с червена рокля бе Жената

пробляснала за миг мака́р...

 

Необяснимо в паметта ми

далечен спомен възкреси́ –

как с мощна сила ме подмами

дъхът от нейните коси́.

 

... В една чаровна лятна вечер,

в която падаха звезди –

вървях в мечтите си увлечен

и в у́нес, тъжен може би...

 

Отдавна знаех, че безкрайна

не е дори и Вечността,

а във космичната ѝ тайна

сме вплетени със любовта...

 

Тя бе като внезапен вятър –

аз бях блуждаещ в здрача лист

и завъртя ме в необята

в миг полъхът ѝ поривист.

 

Красива бе... Невероятно!...

А думи за това не знам

и даже днес съм в стрес, когато

опитвам да я пресъздам...

 

Като видение изящно

усмихната се спря до мен –

и бях в „безкрайността“ ѝ властно

от гравитация пленен...

 

Червена разкроена рокля,

обвита със венец коса́ –

чаровна, звездоока, топла

и свежа бе като роса́...

 

За миг – оптическа измама

допуснах, че е може би́,

но с най-вълшебната покана

зовяха нейните гърди...

 

А бях се озовал във притча

и бе поуката с вестта,

че носеше тя непривична

покана и към Вечността!...

 

... И тръгнахме тогава двама

под дъжд от падащи звезди –

в Безкрайността да търсим храма,

във който да се потвърди,

в обърканите ни представи

за чувствата и любовта,

че всичко случва се наяве

и във абсурда на нощта!...

 

... А знам, че нямаше тогава

там  по-абсурдно от това́,

че любовта ще продължава –

взривила всички сетива́!...

 

... И на разсъмване, когато

със утринната му мъгла́,

просветна хоризонта в лятото –

тя вече бе си отишла...

 

*    *    *    *    *    *    *    *    *

 

... Приех, че е шега Съдбата

направила в нощта със мен,

но тъй красива бе Жената

във роклята със цвят червен,

че явно „дремещи“ неврони

възбуждат се във паметта,

когато Споменът ме гони

в аналите на Вечността...

 

11.09.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...