Жената с гълъбите

Стара жена седи на тротоара сама,

бедна и с тъжна усмивка на уста.

Не, не е сама има си гълъби с ята,

те са до нея, птиците усещат обичта.

Накацали около нея и на нейните ръце,

една стара одърпана жена с добро сърце.

Тук е тя от рано, от сутринта не за просия,

добрите хора даряват й някоя дребна пара'!

-  Здравей бабо! Как си, добре ли си ти  сега,

питам и сам си отговарям че не е така!

Едно внимание, един малък жест от мен,

тя седи тук сама на столчето си всеки ден.

Около нея много гълъби нещо къват, храна,

тя им се усмихва със старата човешка доброта.

- Заповядай бабо от мен малко кекс парче сега.

- Хапни си, хубав е домашен, да утолиш глада!

- Благодаря ти, момче сърдечно от душа.

но има и по гладни от мен, мойте гълъбчета!

- Те сега са моят живот и за жалост мойте деца!

- Обичам ги и те мен, те са моята утеха една!

А гълъбите долитат много на ята,

птиците усещат добрата стара жена!

Всички са около и накацали по нея сега,

а тя ги храни и им се радва с топлота!