Жената в мен
Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината,
завърнах се назад и там се взрях…
Сънят отгърна своите обятия
и себе си чрез него проумях.
Жената в мен, отдавна вкаменена
в покоите на стар, забравен храм,
с копнежа си да бъде възродена
в съня си се понесе пак и там
сред бързея на женската си свежест,
на най-свободно несъзнаваната своя част,
от нея се откъсна и потъна тежест –
на "безлюбов" очите с ключ ивласт.
„Все още млада съм, красива и любима!
Очите ми с наслада гледат в този ден.
И имам страст дори в настъпващата зима
да бъда истинска и себе си - Жената в мен!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Добрева Всички права запазени
