13.02.2010 г., 21:50 ч.

Жени и вино, вино и жени 

  Поезия » Любовна
2253 0 11

Жени и вино... Вино и жени,

разпъват те на кръст, горят на клада.

Тълкувам те и знам, че може би

съм вино в чашата ти, отлежало.

 

Резливият ми привкус на жена,

пробудил сетивата на кристала,

ще придобие облик на  мечта

и в тебе ще остане чак до края.

 

Но всичко туй е само „може би”,

а „може би” е евтино и вяло...

Кристалът даже сам ще се взриви,

налееш ли във него изветряло.

 

В очите ти припламва Шардоне,

бедрата ти докосват  женско тяло,

отпиваш със наслада  Мускадел

и мяташ поглед в голото ми рамо.

 

Жените смесваш с глътки от вино,

а виното обратно - със жените.

За мене си причина за живот,

затуй съм и жената, и лозите.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??