Жени и вино, вино и жени
Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам, че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена,
пробудил сетивата на кристала,
ще придобие облик на мечта
и в тебе ще остане чак до края.
Но всичко туй е само „може би”,
а „може би” е евтино и вяло...
Кристалът даже сам ще се взриви,
налееш ли във него изветряло.
В очите ти припламва Шардоне,
бедрата ти докосват женско тяло,
отпиваш със наслада Мускадел
и мяташ поглед в голото ми рамо.
Жените смесваш с глътки от вино,
а виното обратно - със жените.
За мене си причина за живот,
затуй съм и жената, и лозите.
© Росица Петрова All rights reserved.
