Жените ти са дяволски добри.
Жените ти са дяволски красиви.
Владеят само с поглед сто игри,
и още толкоз с думи пиперливи.
Телата им, изплетени от грях,
се сливат в полунощната отмала.
Не ме поставяй никога до тях!
От всичко, дето с шепи съм ти дала,
доверието само ме боли.
Разяждащо във вените изстива.
А теб не съм те лъгала, нали?
Макар сама, макар и полужива!
Макар на две разпъната, на кръст!
Макар и необичана до крясък!
Ти слагаше на устните ми пръст
и плуваше в измамния си блясък.
Но всичко свърши. Време за финал.
Погледай ме с очите си страхливи,
защото само болка си ми дал.
Сега е ред и аз да съм щастлива.
© Яна Всички права запазени