30.01.2010 г., 15:26

Женска дързост...

879 0 9

Приспи ме тази вечер пурпурно-червена,

тъй както майка - свойта рожба мила,

свържи със мойте всяка своя вена

и виж кръвта предишна дали съм отмила.

Попий със погледа си залеза митичен,

във който дрехите са пареща коприва

и после смело докажи, че си различен,

а не нещастник, който знае как да срива.

Зърни във щрихи голата ми женска  същност,

а после тихо си тръгни - безславно и почтено.

Една погрешна стъпка ми е нужна, всъщност,

за да опазя ахилесовото си сърце неосквернено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...