30.01.2010 г., 15:26

Женска дързост...

880 0 9

Приспи ме тази вечер пурпурно-червена,

тъй както майка - свойта рожба мила,

свържи със мойте всяка своя вена

и виж кръвта предишна дали съм отмила.

Попий със погледа си залеза митичен,

във който дрехите са пареща коприва

и после смело докажи, че си различен,

а не нещастник, който знае как да срива.

Зърни във щрихи голата ми женска  същност,

а после тихо си тръгни - безславно и почтено.

Една погрешна стъпка ми е нужна, всъщност,

за да опазя ахилесовото си сърце неосквернено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...