Женска карма
Нека давя във бури дъха ти,
бриз със устни-вълни да родя -
Афродита откривам в лика ти,
плодонос щом из теб загнездя...
Фина амфора ласките ваят
в колелото на моите дни,
и се будим в мечтата за рая
без смокинови листи дори...
и изпиваш най-женската карма -
трепет, вдъхнат от фениксов мах –
щом на огъня с обич повярваш,
вземай всичко - до пепел и прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
