Oct 27, 2011, 10:36 PM

Женска карма

  Poetry » Love
1K 0 20

Нека давя във бури дъха ти,

бриз със устни-вълни да родя -
Афродита откривам в лика ти,
плодонос щом из теб загнездя...

Фина амфора ласките ваят
в колелото на моите дни,
и  се будим в мечтата за рая
без смокинови листи дори...

и изпиваш най-женската карма -

трепет, вдъхнат от фениксов мах –

щом на огъня с обич повярваш,
вземай всичко - до пепел и прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Огън и обич - страхотно съчетание!
  • Ти си щастливец! Притежаваш Всичко щом си намерил истинската любов която те кара да се чувстваш така и да пишеш така!
  • Дай Боже всекиму такава любов!
    Поздрави Пожаров
  • Просто няма как човек да не обърне внимание на любовната ти лирика...
    Поздравления за въздействащата образност!
  • Щастливка ще да е, тая опожарена Афродита!Вълнуващ стих...!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...