1.01.2018 г., 1:51

Женска логика

1.2K 1 4

                           

                              /На теб (отново) /

 

Не ме поиска... мисля, разсъждавам,

въртя очи и мигам бързо след това.

Устни свивам, от към сълзи го докарвам,

номерът не минава пред теб... засега.

 

Мисля бързо... дубъл втори,

дантели, вино, ягоди, хайвер,

премрежен поглед, дълги жартиери,

червени устни като гланца на "Порше".

 

"Хайде, мило, тук е толкоз топло,

помогни ми малко с ципът на гърба,

и другият под него все заяжда!"

С ветрило махам, тооо голяма топлина.

 

Учудено ме гледаш повдигнал лява вежда.

"Какво ти стана в тая зима бре, жена!"

Термометър вадиш, вън е два по Целзий.

От къде се стопли, тая полудя!

 

И мисля, мисля, боже помогни ми!

Защо на мен, не разбира ли сега!

Какво обърках! Защо ли не усеща,

че грешни мисли пърхат в моята глава!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Прекрасно е Сиси.Лъха на толкова романтика, че се размечтах....Поздравления момиче.
  • Благодаря Марго ЧНГ на всички автори от любимия ми сайт! Желая здраве и нестихващо вдъхновение през новата 2018г. !
  • Сиси.... Много си огнена! Къде го откри това чудо неразбиращо? Не знам да се смея ли, що ли? Много ми хареса! ЧНГ! Желая ти успех с това чудо! Голямо предизвикателство!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...