Женска мистерия

Вълча Богородица (или Големи Дионисии) – 02.02

В храма на твоя господен кумир

идвам с хитон и сандали елейни -

моля само това - върни ми небе!

Крилата пусни, завържи ме с летене!

Скиташ с Пан като волен сатир,

с Дионис се  надпяваш обесник,

след юнашкия пир ще пристъпя

при теб – сто магии да сторя чудесни.

Ще люлея в съня ти бели гърди,

с пламък  ще пърля душата ти лоша

и, искаш – не искаш, ще ме имаш

за миг - люто вино от изба дълбока.

Ще извият бъчвите стари дъги,

ще  блести керванджийката зорко...

и през тия корави земи и хълми

ще отпиваш от чуждата болка.

Рано утром, щом се видят звезди

в огледалния свят на реката,

ще потърсим карнавалния шатър,

дитирамби на щурци из тревата...

Дълги фибули още в мечти... Беше ли?

На съня издиханен топлият вятър,

ритуална игра или тласък от някъде?

Беше и ти. От трагойдиа - театър...

Отчувам женска мистерия, ден втори–

Дионис – победен от менадата в мен...