Женска приумица
Аз съм нота от струна изплувала,
долови ме в клавиш на пиано,
в промеждутък от време бленувала
да засветя в очите си само.
Ти си мой необятен стремеж
път без изход в задънена улица,
за сърцето - умишлен палеж,
нелечимата женска приумица.
Между мисъл и чувства разкъсана,
когнитивен във мен дисонанс,
но се връщам за още нахъсана
мой неистов любовен романс!
В. Тасева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
