Аз съм нота от струна изплувала,
долови ме в клавиш на пиано,
в промеждутък от време бленувала
да засветя в очите си само.
Ти си мой необятен стремеж
път без изход в задънена улица,
за сърцето - умишлен палеж,
нелечимата женска приумица.
Между мисъл и чувства разкъсана,
когнитивен във мен дисонанс,
но се връщам за още нахъсана
мой неистов любовен романс!
В. Тасева
© Виктория Тасева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
