Ти на мене си ми нужна
като въздух и вода.
С теб сме двойката задружна -
ходим във една бразда.
Ти си хлябът ми насъщен
и от утрото - следа.
Във очите ти съм кръстен.
Жив съм в твоята среда.
Ти със устните червени -
разцъфтял се нежен мак,
галиш мъжките ми гени
и ми даваш женски знак.
Този знак в сърцето спира.
Прави малки чудеса.
Той душата ми изпира
във любовни небеса!
© Никола Апостолов Всички права запазени