May 30, 2013, 12:48 PM

Женски знак

  Poetry » Love
633 0 1

Ти на мене си ми нужна

като въздух и вода.

С теб сме двойката задружна -

ходим във една бразда.

 

Ти си хлябът ми насъщен

и от утрото - следа.

Във очите ти съм кръстен.

Жив съм в твоята среда.

 

Ти със устните червени -

разцъфтял се нежен мак,

галиш мъжките ми гени

и ми даваш женски знак.

 

Този знак в сърцето спира.

Прави малки чудеса.

Той душата ми изпира

във любовни небеса!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...