8.04.2011 г., 13:45

Женското тяло радва окото

1.1K 0 5

Женското тяло със своите форми
мъжките погледи властно привлича
(е, на мъжете, които са в норма,
на тези, които жените обичат).

За да постигне желаната цел,
всеки си има изпитани средства.
Някой, например, се прави на смел,
друг - на тежкар, трети в нейното детство

доводи търси. За мене обаче,
като един убеден нимфоман,
повярвайте, най-ефикасният начин
да я свалиш, е чрез “женски” роман.

В него събрано е всичко, което
диша романтика. Страст, изневяра,
обич, която погубва сърцето,
малко еротика, скрити кошмари...

Целият спектър сладникави чувства
в тези романи почти отразен е.
Друг е въпросът дали са изкуство,
но са удобен наръчник за мене.

Ако жената подсмърча, когато
злият Родриго, красивия Ханс
подло разделя от лейди Агата,
тогава, повярвайте, имате шанс

да я свалите. В този момент
ù разкажете, например, че рак
дните брои ви. С мил комплимент
ù намекнете, че в страшния мрак

тя е звездата, която огрява
дните ви болни. А после в кревата!
Знайте, че най е готова тогава
на всякакви ласки любовни жената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, разбира се, Ивайло, никога не съм си въобразявал, че мога да сваля една жена, ако тя самата не ми е хвърлила око!
  • Поздрави, братко. Не ние завоюваме жените, а те нас...Барона
  • Лош съм, Нина, знам, уви!!!
  • Намерил си ключа на палатката - четящите розови романи лесно се предават... но не заслужават презрение. И е хубаво, че си им посветил този стих!
  • Ха,ха!Бива си те!Във всяко отношение...Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...