8 апр. 2011 г., 13:45

Женското тяло радва окото

1.1K 0 5

Женското тяло със своите форми
мъжките погледи властно привлича
(е, на мъжете, които са в норма,
на тези, които жените обичат).

За да постигне желаната цел,
всеки си има изпитани средства.
Някой, например, се прави на смел,
друг - на тежкар, трети в нейното детство

доводи търси. За мене обаче,
като един убеден нимфоман,
повярвайте, най-ефикасният начин
да я свалиш, е чрез “женски” роман.

В него събрано е всичко, което
диша романтика. Страст, изневяра,
обич, която погубва сърцето,
малко еротика, скрити кошмари...

Целият спектър сладникави чувства
в тези романи почти отразен е.
Друг е въпросът дали са изкуство,
но са удобен наръчник за мене.

Ако жената подсмърча, когато
злият Родриго, красивия Ханс
подло разделя от лейди Агата,
тогава, повярвайте, имате шанс

да я свалите. В този момент
ù разкажете, например, че рак
дните брои ви. С мил комплимент
ù намекнете, че в страшния мрак

тя е звездата, която огрява
дните ви болни. А после в кревата!
Знайте, че най е готова тогава
на всякакви ласки любовни жената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, разбира се, Ивайло, никога не съм си въобразявал, че мога да сваля една жена, ако тя самата не ми е хвърлила око!
  • Поздрави, братко. Не ние завоюваме жените, а те нас...Барона
  • Лош съм, Нина, знам, уви!!!
  • Намерил си ключа на палатката - четящите розови романи лесно се предават... но не заслужават презрение. И е хубаво, че си им посветил този стих!
  • Ха,ха!Бива си те!Във всяко отношение...Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...