Жертва
Жертва
Две очи разплакани ме гледат,
две очи ме гледат с вина,
сякаш искат сбогом да си вземат,
но нямат сили за това...
Две очи, без да говорят, ми казват,
че ги измъчва адска тъга,
обвиняват се очите и се мразят,
че и друга гледат те така.
Две очи сякаш ми се молят
от този омагьосан кръг да ги спася,
разбирам ги, макар че не говорят,
че в друга видели са те любовта.
Две очи с примирие ме гледат,
избрали да са верни на дълга,
да бъдат с жена си, дете да отгледат,
но винаги да има в тях сълза.
Две очи на болка се обричат,
а и вината за греха ги изгаря...
Заповядвам ти, защото те обичам -
тръгни си утре, докато е рано!
Две очи сълзите не могат да поберат,
тръгвай, не се притеснявай, към любовта тичай,
а когато за теб попита нашата дъщеря,
ще й кажа: "Изгоних баща ти да обича".
.......................................................................
И може би, защото е дете,
сигурно ще ми се разсърди,
но, когато се влюби, ще разбере
колко правилно постъпих...
05.09.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени