Със нежни пръсти ме докосва,
рисувайки картини без масло,
душата ми с карфици тя тропосва,
сърцето ми е захарно цвекло.
С коси от злато ме повива,
напявайки ми тонове в минор,
в ума ми гвоздеи тя забива,
сълзите ми превръщат се в ликьор.
© Камен Марин Всички права запазени