Aug 5, 2012, 1:40 PM

Жестока... 

  Poetry » Love
597 0 1
Със нежни пръсти ме докосва,
рисувайки картини без масло,
душата ми с карфици тя тропосва,
сърцето ми е захарно цвекло.
С коси от злато ме повива,
напявайки ми тонове в минор,
в ума ми гвоздеи тя забива,
сълзите ми превръщат се в ликьор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Марин All rights reserved.

Random works
: ??:??